История на развитието на нисколегираната стомана

Появата на нисколегирана стомана може да бъде проследена до 1870 през 19 век. Стомана със съдържание на въглерод от 0.64-0.9 процента и съдържание на хром от 0.54-0.68 процента, якост на опън от 685Mpa и граница на еластичност от 410Mpa беше за първи път се използва в инженерни конструкции и е построен дъгов мост с разстояние 158,5 m. Но този тип стомана не е идеална и също така е много очевидно, че изисква термична обработка след валцуване, трудна е за обработка и има слаба устойчивост на корозия. През следващия век страните по света продължиха да изследват и като цяло могат да разделят нисколегираната стомана на три различни етапа на развитие с различни характеристики, преди 1920-те, от 1920-те до 1960-те и след 1960-те. Първите два етапа могат да се наричат ​​колективно етап на разработка на традиционна нисколегирана стомана, докато последният етап може да се нарече етап на разработка на съвременна нисколегирана стомана.